Урааа! Завърших! А сега накъде…?!?

Това е най-често срещаният въпрос сред колегите ми от университета. Лоша работа! Ако за 4-те години обучение в университет не си успял да се ориентираш поне дали това е нещото, което си искал да учиш… Много голяма част не са се замисляли изобщо какво ще правят, след като завършат. Евала за хъса и мотивацията, които вкараха и с които изкарваха 5-ци и 6-ци по изпитите, без да имат представа за какво ще им послужат след това. И стигнахме до Големия въпрос: „А сега накъде?“

Цялата работа ми прилича на състезание, в което е нужно просто да покриеш норматива, но наградата накрая не е много ясна. За тези, които имат представа за бъдещето си, всичко е ясно – университет, много добра или отлична диплома, магистратура пак с подобна диплома и хоп! – всички врати пред тях са отворени. Да, ама не! И това не е гаранция.

А за останалите – цялото следване е покриване на нормативи – сесия след сесия и така до финала, когато вече няма нормативи за покриване в определените срокове и състезанието приключва и като че ли с това се изчерпва целия им живот.

За мое огромно щастие разбрах, че това което съм учила не е това, което искам да работя. И тъй като вече няма мисли за изпити, курсови и сесии, които да ме тормозят, мога да се отдам на това, което ми се иска и да знам защо го правя. И не ми се налага да си задавам въпроса „А сега накъде?“, защото знам накъде.