Класирахме се за четвърт-финалите на Световното по гребане в Рачице, Чехия. Дебютантът Любомир Господинов представи България достойно, като се състезаваше в трети коридор, а съперници му бяха състезателите на Аржентина, Армения, Венецуела и Азербайджан.

Нашенецът се състезава на скиф лека категория на 2000 м, а това е първото му участие на световно първенство.

В първите 1500 м нашето момче се движеше четвърти, след представителите на Азербайджан, Венецуела и Аржентина, но в последните 500 м атакува и в крайна сметка премина пръв финалната линия с време 7:26.12.

Fruit Sessions Original

След като видях флаер за хип хоп парти, на което мой познат диджейства, реших на своя глава, ей така, да се позанимая малко и да видя аз какво бих могла да сътворя по въпроса. Естествено, започнах само с лека преработка на флаера, която се състоеше в отварянето на нов документ и стартирането на копиране на флаера. Разбрах как да докарам някои 3D ефекти, поиграх си, за да се уверя, че това, което съм чела е точно, добавих малко цвят и… работният ден свърши. Получи се това.

Ясно се вижда, че не ми е потръгнало – нито цветовете – цветове, нито разположението – разположение.

Преспах с идеята, че това е първият ми опит за подобни изпълнения и се опитах да си изчистя в главата образа, който исках да постигна. На следващия ден вече се бях самонафлуудила с нови идеи по повод флаера. Седнах и започнах.

Логото си го изрязах по-прецизно от предния ден и го наместих. Реших, че на цялата тази ъндърграунд култура, която трябва да бъде пресъздадена, добре ще седи нещо ретро. И така се роди и бекграунда на логото. Смятах, че ставайки въпрос за хип хоп партита, определено фона на флаера трябва да е тъмен!

Исках да включа и образите на диджеите, които поддържат настроението на феновете и ги карат да танцуват ол найт лонг. Взех техните снимки от официалния им блог и ги пуснах през един-два филтъра. Смятах, че да оставя само контурите им е достатъчно. Добавих им имената (да се знаят кой кой е), подробности за партито, един два елемента още и … та-даааа! Готово!

Да да, ама не! Празно, сухо, прекалено черно (въпреки чернотата на музиката) и някак… постно! Пък и доста небалансирано. Но така или иначе и този ден свърши. Пък и след кратка консултация разбрах, че в сравнение с живите цветове, които са използвани в оригинала, този вариант изглежда почти трагично и никакво денс настроение не носи.

Отново премислих какво мога да направя по въпроса. И на другия ден се събудих отново с решение. Отново взех снимките на тримата диджеи, пообработих ги малко, понаместих ги така, че да не ми остава празно място в средата, което да продължавам да се чудя как да запълня. Добавих рандом петна във форми и цветове според настроението, които сметнах, че добре се вързват с визията и биха допаднали на феновете, файнал тачес и мисля, че вече наистина е доста близо до това, което си представях, че трябва да се получи.

В крайна сметка готовият вариант на флаера може да бъде видян тук.

Диджеите са си по местата, подробностите около партито са ясни. И ако на някой все още не му е ясно, става въпрос за Hip Hop Banana Party, което е всеки четвъртък в столичния My Mojito.

Урааа! Завърших! А сега накъде…?!?

Това е най-често срещаният въпрос сред колегите ми от университета. Лоша работа! Ако за 4-те години обучение в университет не си успял да се ориентираш поне дали това е нещото, което си искал да учиш… Много голяма част не са се замисляли изобщо какво ще правят, след като завършат. Евала за хъса и мотивацията, които вкараха и с които изкарваха 5-ци и 6-ци по изпитите, без да имат представа за какво ще им послужат след това. И стигнахме до Големия въпрос: „А сега накъде?“

Цялата работа ми прилича на състезание, в което е нужно просто да покриеш норматива, но наградата накрая не е много ясна. За тези, които имат представа за бъдещето си, всичко е ясно – университет, много добра или отлична диплома, магистратура пак с подобна диплома и хоп! – всички врати пред тях са отворени. Да, ама не! И това не е гаранция.

А за останалите – цялото следване е покриване на нормативи – сесия след сесия и така до финала, когато вече няма нормативи за покриване в определените срокове и състезанието приключва и като че ли с това се изчерпва целия им живот.

За мое огромно щастие разбрах, че това което съм учила не е това, което искам да работя. И тъй като вече няма мисли за изпити, курсови и сесии, които да ме тормозят, мога да се отдам на това, което ми се иска и да знам защо го правя. И не ми се налага да си задавам въпроса „А сега накъде?“, защото знам накъде.

Записах се за конференцията WebIT, която (живот и здраве) ще се състои през Октомври тази година. Вълнувам се, тъй като се надявам там да получа достатъчно полезна информация относно нещата, които са ми интересни. Засега се задоволявам с чуждестранни ресурси, тъй като след не особено продължително търсене установих, че в българското интернет пространство няма блогове и страници със статии, описващи тенденциите в уеб дизайна, графичния дизайн, онлайн маркетинг, популяризиране и всякакви други подобни такива.

Това, което ми направи особено силно впечатление бе, че големи компании в България в сферата на уеб и графичния дизайн имат блогове, но ги използват предимно за добавяне на последните им завършени проекти – в стил: скрийншот + заглавие на проекта и няколко думи (напр. „Ей това е най-новият ни и готин проект, който ни отне почти година и сега вече с гордост можем да ви го покажем“). Лошо няма. Лошото е обаче, че никой не споделя know-how-то, което използва и което му е помогнало да стигне до нивото, на което е в момента. Би било интересно как различните дизайнери се справят със сходни проблеми и кой какъв подход има към нещата.

Казвам всичко това, защото от известно време следя разни блогове на чуждестранни графични дизайнери с надеждата да науча нещо от тях и да! – получава се, защото тези хора не се притесняват да опишат в блоговете си  с каква задача са се захванали, как е преминал процеса на работа от конкретното желание на клиента до изпълнението; откъде е дошла идеята за дадено лого и на каква основа са избрани цветовите схеми, в две думи – как създават identity.

Пример за това, което говоря е David Airey, който има доста статии от този тип, обяснявайки в детайли процеса на създаване на нова фирмена визия или редизайн на старата такава. Блогът е доста интересен, тъй като човекът явно има доста лога зад гърба си, работил е с много хора (като всеки си е бил с претенциите) и описва процеса, като предоставя и картинки от различните етапи, през които е преминало даденото лого. Интересно е да видиш как нещото тръгва от някакви драсканици на милиметрова хартия и се видоизменят (и на пръв поглед вариантите нямат нищо общо помежду си, но всички те съдържат онова, което наричаме ID), докато накрая не придобият формата, която всички познаваме.

Далеч съм от мисълта да правя реклама на този човек, просто той беше първия, за когото се сетих, говорейки за липсата на блогове с такова съдържание и просто всички страници с материали, ресурси, картинки за вдъхновение, ако щеш, са чуждестранни.

Всъщност от цялата работа намерих един български юнак, който е направил нещо подобно – блог, който съдържа интересни статии, свързани с уеб и графичен дизайн – мнения относно нови релийзи на разни продукти, tips & tricks по разни въпроси и такива някак си по-смислени и полезни нещица.

Та това, което исках да кажа, го казах. Благодаря за вниманието

Хайде да са ми честити домейна и новия блог, които вече са някак си повече мои Това е вече третото ми местене из интернета в рамките на малкото време, в което се опитвам да съм блогър. Яко е, че вече ще мога да си направя лична визитка, на която гордо ще седи изписан личния ми уеб сайт (ейц!)

Старите постове си стоят на старото място (пуснала съм линкове в svejo.net към тях все пак), но…. колкото е там, толкова! Оттук нататък публикувам само на новия адрес http://inessie.com.

Трябва само да поръчкам още настройки и разните там джаджи, но всичко с времето си!

Предлагам едно видео (което ми попадна случайно докато скучаех), за всички онези, които се чувстват потиснати от лошото време. Видеото определено успя да внесе цвят, настроение и дори лека усмивка на лицето ми на фона на този дъждовен сив понеделник, който така и не спря да бъде толкова дъждовен и толкова сив…

За всички, които имат нужда от разнообразяване в офиса.

След като преобърна представите ми за вземането на решения, успя да ме убеди, че винаги взимам погрешното решение (колкото и да пресмятам и да изчислявам вероятността за успех) и ми доказа, че поведението ми като един нормален средностатистически потребител (от гледна точка на икономиката) е изключително нелогично и базирано на липсата на здрав разум, Дан Гилбърт този път пита: „Защо сме щастливи?“. Видеото е със субтитри на български, което допълнително усилва влиянието му

Ед Улбрих, гуруто на визуалните ефекти, разкрива технологията, донесла Оскар, която е позволила на неговия екип да създаде състарените версии на лицето на Брад Пит за „Странната история на Бенджамин Бътън“. Видеото е със субтитри на български език.

Ето го и самото видео.

Най-после в България ще се състои фестивал за графичен дизайн – SOFIA DESIGN WEEK, организиран от Списание „Едно“. Събитието е първо, както по рода си, така и по мащаба си за страната ни.

На фестивала са поканени големи авангардни имена в света на графичния дизайн във всичките му разновидности, които ще помогнат на българските колеги да намерят „следващата идентичност на визуалната ни среда“.

Събитието ще се проведе от 05 до 12 юни 2009 в столицата.

За повече информация, цъкни тук.

p.s. Имайки предвид, че фестивалът е за графичен дизайн, очаквах, че официалният им сайт ще е „по-дизайнерски“, но….